Урок по история: Този български принц нанася първо тежко поражение на Османската империя и остава на бойното поле
Михаил Асен IV е български принц и съцар и е един от огромните български герои, само че сякаш е належащо да му обърне по-голямо внимание и да се изясни смисъла на саможертвата му.
Той умира в Битката при Ихтиман, която забавя османското настъпление с близо 30 години.
Битката при Ихтиман се организира през 1355 г. сред българите и османските турци и приключва с българска победа, защото българите съумяват да отбият турците, тъй като идната тяхна офанзива е чак през 1370 година.
Точното местонахождение на борбата не е известно, само че в анонимна българска хроника е упоменато, че войските на Михаил Асен се сблъскват с нашествениците преди да достигнат София.
След като османските турци превземат първата си цитадела на Балканите през 1352, те бързо уголемяват територията си в Европа. От 1354 техните войски грабят българска Тракия. Опустошават районите на Пловдив и Стара Загора и на идната година стартират акция против основния град София.
Синът на българския цар Иван Александър, Михаил Асен, събира и предвожда войска, с цел да спре настъпващия съперник. Битката е яростна, като българите получават тежки жертви, а техният пълководец и престолонаследник е погубен. Османците обаче също търпят тежки загуби и не съумяват да продължат към София.
Битката демонстрира, че българите не са подготвени да се изправят против турците навън поле и загубата на първородния и евентуално най-способен царски наследник е доста тежка за Иван Александър. Но борбата, в която той намира гибелта си, попречва на османците да доближат София цели 30 години, де факто през 1382 година. По това време обаче българите не могат да предотвратят завземането на цяла Тракия.
Какво се знае за принца, който изиграва толкоз значима роля.
Михаил Асен IV (на английски: Michael Asen IV of Bulgaria; ок. 1322 – 1355, погубен в битка) е първородният наследник на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, щерка на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).
Роден е през 20-те години на 14 век. Трябвало да наследи татко си под името Михаил IV Асен. Престолонаследникът е бил гордостта на царското семейство, талантлив „ с всички добродетели “.
Според Анонимната българска хроника през 1354 – 1355 османците нахлуват в рамките на България в посока към Пловдив и Средец. Както написа в хрониката,
„...българите още веднъж се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана огромен бой; и убиха турците Михаила и погина огромно голям брой българи “
Тези редове демонстрират, че българската армия пресреща нашествениците някъде към София; развихря се жестока, кръвопролитна битка, в която младият цар умира дружно с доста от бойците си, само че нашествието е отбито – идната офанзива против България е чак през 1370. Героичната гибел на цар Михаил намира отзвук в национални песни от Софийско, в тях се приказва за „ Михаил Василич, умрял със гибелта на храбрите “.
През 1336 г. Михаил Асен се дами за византийската принцеса Ирина Палеологина (1327 – след 1356), щерка на император Андроник III Палеолог и на италианската принцеса Анна Савойска.
Смята се, че бракът им е бездетен. Известно е, че Ирина Палеологина се връща във Византия след неговата гибел.
Но съгласно непотвърдени данни в дългия си 19-годишен брак те имат двама сина – Алексий Асен и Андрей Асен.
По непотвърдени сведения Ирина е била бременна с втория им наследник, когато Михаил Асен умира, и при завръщането си във Византия тя ражда Андрей Асен. Според тези сведения синовете им са:
Алексий Асен (на византийска работа от 1371 г.)
има щерка Ирина Асенина, омъжена за Паоло ди Бернардо, венециански патриций и авантюрист на византийска работа (ок. 1331 – 1393 г.) (като е допустимо тази Ирина да е щерка в действителност на Андрей Асен);
има наследник Исак Асен, шеф на Константинопол и дипломат при османците през 1420 година
Андрей Асен – шеф на остров Лемнос от 1405 година, има три или повече деца, едно от които Мануил Палеолог Асен
Той умира в Битката при Ихтиман, която забавя османското настъпление с близо 30 години.
Битката при Ихтиман се организира през 1355 г. сред българите и османските турци и приключва с българска победа, защото българите съумяват да отбият турците, тъй като идната тяхна офанзива е чак през 1370 година.
Точното местонахождение на борбата не е известно, само че в анонимна българска хроника е упоменато, че войските на Михаил Асен се сблъскват с нашествениците преди да достигнат София.
След като османските турци превземат първата си цитадела на Балканите през 1352, те бързо уголемяват територията си в Европа. От 1354 техните войски грабят българска Тракия. Опустошават районите на Пловдив и Стара Загора и на идната година стартират акция против основния град София.
Синът на българския цар Иван Александър, Михаил Асен, събира и предвожда войска, с цел да спре настъпващия съперник. Битката е яростна, като българите получават тежки жертви, а техният пълководец и престолонаследник е погубен. Османците обаче също търпят тежки загуби и не съумяват да продължат към София.
Битката демонстрира, че българите не са подготвени да се изправят против турците навън поле и загубата на първородния и евентуално най-способен царски наследник е доста тежка за Иван Александър. Но борбата, в която той намира гибелта си, попречва на османците да доближат София цели 30 години, де факто през 1382 година. По това време обаче българите не могат да предотвратят завземането на цяла Тракия.
Какво се знае за принца, който изиграва толкоз значима роля.
Михаил Асен IV (на английски: Michael Asen IV of Bulgaria; ок. 1322 – 1355, погубен в битка) е първородният наследник на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, щерка на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).
Роден е през 20-те години на 14 век. Трябвало да наследи татко си под името Михаил IV Асен. Престолонаследникът е бил гордостта на царското семейство, талантлив „ с всички добродетели “.
Според Анонимната българска хроника през 1354 – 1355 османците нахлуват в рамките на България в посока към Пловдив и Средец. Както написа в хрониката,
„...българите още веднъж се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана огромен бой; и убиха турците Михаила и погина огромно голям брой българи “
Тези редове демонстрират, че българската армия пресреща нашествениците някъде към София; развихря се жестока, кръвопролитна битка, в която младият цар умира дружно с доста от бойците си, само че нашествието е отбито – идната офанзива против България е чак през 1370. Героичната гибел на цар Михаил намира отзвук в национални песни от Софийско, в тях се приказва за „ Михаил Василич, умрял със гибелта на храбрите “.
През 1336 г. Михаил Асен се дами за византийската принцеса Ирина Палеологина (1327 – след 1356), щерка на император Андроник III Палеолог и на италианската принцеса Анна Савойска.
Смята се, че бракът им е бездетен. Известно е, че Ирина Палеологина се връща във Византия след неговата гибел.
Но съгласно непотвърдени данни в дългия си 19-годишен брак те имат двама сина – Алексий Асен и Андрей Асен.
По непотвърдени сведения Ирина е била бременна с втория им наследник, когато Михаил Асен умира, и при завръщането си във Византия тя ражда Андрей Асен. Според тези сведения синовете им са:
Алексий Асен (на византийска работа от 1371 г.)
има щерка Ирина Асенина, омъжена за Паоло ди Бернардо, венециански патриций и авантюрист на византийска работа (ок. 1331 – 1393 г.) (като е допустимо тази Ирина да е щерка в действителност на Андрей Асен);
има наследник Исак Асен, шеф на Константинопол и дипломат при османците през 1420 година
Андрей Асен – шеф на остров Лемнос от 1405 година, има три или повече деца, едно от които Мануил Палеолог Асен
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




